ИЗ "КНИГА НА НИЕЗЕМИД"
* * *
И бех там, където
Морето целува Земята,
където Гея пее омайни песни
на Нептун, а Посейдон
се задева с красиви земни момичета,
а те раждат исполини,
където омайният Амон-Ра сутрин
се къпе в морската шир,
а се прикрива вечер
уморен в земната твърд.
* * *
И видех там
июрод неразумен,
продаващ баба си
и дедо си, и душата своя
за неколко сребърника,
и зовещ себе си
син на сатири,
но не син человечески.
И други дето
* Откъс от ръкопис на неизвестен автор, вероятно живял в края на двадесети или началото на двадесет и първи век. Написан е на нискокачествен амбалажен папирус, открит в град Месембрия на западното черноморско крайбрежие.
чрез лукавство
му вземаха сребърниците
и ги трупаха или
си вдигаха палати
от злато и от сребро
и спираха пред тех
платинени каляски
със впрегнати бели атове.
* * *
И бех там, където
яростни морски вълни
се дуелират безспир
с коварни скали,
където вечния двубой
между морски чудовища
и земни исполини
изпълва морската шир
със грохот и тътен.
* * *
И видех там
прикован сред скалите
Титан със поглед учуден
сред канари, изникнали
от черни морски дълбини,
сред недогорели забравени факли.
Морските птици
с човките свои
морска вода Му донасят
и песни упойни
за времена велики
тихо Му пеят.
А хората подозрително
Го заобикалят,
отдавна забравили
за великата Му саможертва,
навлекла Му гнева
на боговете Олимпийски.
И останал сам във
Вечността сред морски
небесни и земни твари,
отдал своята последна
огнена страст
на земните обитатели,
научил ги на
най-големата мъдрост,
изпепеляваща недостойните
да я приемат
и съзиждаща мъдрите
и смирените,
устните Му безмълвно мълвят
"ЗАЩО?!"
Очите Му вперени във
Вечността откриват само
безвремието на оглупелите
и озлобени човеци, а
Въпрос Титанът отправя
не към безмилостните
богове, не към неразумните
хора, а към себе си.
Защо стана така,
правилно ли постъпих,
разкривайки на човеците
най-зорко пазената
Олимпийска тайна...?
Вечният пламтящ Огън!
Научавайки ги как да
го опазят и поддържат,
как да го използват,
от какво да се страхуват?
И виж, Прометейе,
какво направиха те,
смъртните и неразумните!
Дали ти не ги научи добре,
или те, увлечени във дребните си
житейски работи, не те разбраха,
или нарочно те криворазбраха?
Но какво направиха те със
гигантската сила на Огъня,
съградиха ли, сгряха ли
измръзналите си телеса?
Но видех аз, че те,
грешните със факли в ръце
се самоизгаряха и
унищожаваха туй,
което другите човеци
се опитваха да съградят,
използвайки онова, което
Ти толко великодушно
им даде.
ЗАЩО?!?
Затова ли те приковаха
Олимпийците към
тези страшни канари?
Защото Ти направи
добро на човеците,
а те го използваха
да горят ближния си?
Затова ли, Прометейе,
си навлече божия гняв,
и сам Бог на огнената мощ,
безсмъртен, бе прикован
и наказан да не свършват дните Ти
на мъчения на тази
забравена от всички скала!?
За това ли?!
* * *
И аз, недостойният
и грешен Незиамид
видех тези всички неща
в летото на Божия гняв,
когато реките заливаха
домовете на человеците,
а небесата се беха отворили
и изливаха водата си връз
всичко, което беше по Земята.
И беше голем глад
и голем недостиг
на вода за пиене,
щото Боговете беха
спрели изворите за
пиене, а водата,
що беше навсекъде,
беше мътна и
негодна за пиене.
А там горе на
Планината Евгамон
на най-високия връх
гореше Огъня, що
Прометей дари на
човеците за общото
им благо.
Гореше за вечни времена
... додето...
Бележка на Съставителя: На това място ръкописът прекъсва, тъй като папирусът е прекалено омазнен и обгорял и не може да се доразчете написаното.
© Атеист Грешников Все права защищены