Избор
ИЗБОР
Седим си ние с болестта ми
в горичката пред болничната сграда,
липите ни даряват с ароматни чайове
и сякаш никой покрай нас не страда,
и сякаш всичко е на място и навреме –
прехòдни болки, временни несгоди,
нищожни пред ужасното човешко бреме
и жалката съдба на роба,
лишен от залък свобода.
Седим си ние с болестта ми,
и двамата усещаме вина.
Отива си и този залез...
А здравите отвън сега излизат,
отиват срещу вятъра да търсят път.
Напразно грачат в телевизора
стрелочници с треперещ пръст
и сочат кой защо, кога и накъде
да тръгне, за да стигне Рая.
Излизат мълчаливо деца, жени, мъже.
Отиваме и ние с болестта ми,
без да знаем докъде и докога,
но с ясното съзнание за честен край.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
