30 июл. 2010 г., 11:26

Избор

945 0 5

 

 

 

                        Избор

 

„Кърпеж къща крепи”е лъжа.

Омръзна ми. От неизбежност.

Не мога да закърпя любовта

с нежност.

 

Това е законът на бедността.

Но вече е било-пребило.

Законът на любовта

е изобилие.

 

Толкоз богата отвътре съм аз,

че ти се плашиш...

Но вече дошъл е час

да не е страшно...

 

Ако искаш, остани си беден –

това е избор личен.

Аз реших да не съм средна

величина в приличието.

 

Ти вечно ме композираш

утре или пък вчера... 

Аз пък реших без позиране

днеска да се намеря.

 

Че си избираш беднотията

е твое право, обаче –

дано все пак си от тия,

дето никога не плачат...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря на всички ви за добрите думи! И на всички сродни души пожелавам вдъхновение! Добре съм ви заварила! Съвсем нова съм в това общуване, и тепърва ми предстои радостта да ви откривам като автори и хора, които обичат поезията. Щастливо лято!!!
  • Силно начало...чакаме още. Приветствам те!
  • Хей, и от мен здравей!
    Хареса ми стиха ти!
  • Щастлива съм, че си тук Доне!Подскачам от удоволствие, като си помисля, че и други сродни души ще открият твоите стихове тук!
    Добре дошла и от мен!
  • добре дошла!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...