nerina (Нина Павлова)
38 144
10 окт. 2007 г., 22:49

Избродирах те  

  Поэзия
636 0 6

Избродирах те

Жълтооранжева луната блестеше,

в медено оцвети ме цяла,

златнокрила светулка трептеше,

насочвайки ме в нощната омая.


Навлязох в булото на тъмната царица

със тръпчив вкус, горчеше.

Да те търся хукнах и една сълзица

отрони се, а ти в мен болеше.


Няма смисъл да те гоня, осъзнах,

дори и пътят да е ярко осветен,

затуй се спрях и за миг видях -

ти отдавна вече бе далеч от мен.


Но блян си и такъв ще си останеш,

затова незърнат ще те създам,

с очите си от душата ми ще погледнеш,

със сърцето да почувстваш, от моето ще дам.


Завърших те. Избродирах те. Цял.

Сега стоиш пред мене сам,

виж, мило, вятър топъл е повял,

на месечина да ме целунеш искам. Там.

© Нина Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??