Избродирах те
Избродирах те
Жълтооранжева луната блестеше,
в медено оцвети ме цяла,
златнокрила светулка трептеше,
насочвайки ме в нощната омая.
Навлязох в булото на тъмната царица
Да те търся хукнах и една сълзица
отрони се, а ти в мен болеше.
Няма смисъл да те гоня, осъзнах,
дори и пътят да е ярко осветен,
затуй се спрях и за миг видях -
ти отдавна вече бе далеч от мен.
Но блян си и такъв ще си останеш,
затова незърнат ще те създам,
с очите си от душата ми ще погледнеш,
със сърцето да почувстваш, от моето ще дам.
Завърших те. Избродирах те. Цял.
Сега стоиш пред мене сам,
виж, мило, вятър топъл е повял,
на месечина да ме целунеш искам. Там.
© Нина Павлова All rights reserved.
