25 янв. 2009 г., 18:02

Изчакване 

  Поэзия » Другая
820 0 4

Загърбих я, оставих я на прага

и стъпках всичко с един замах.

Предадох я, защото не помага,

когато всичко в теб крещи от гняв.

 

И знаците по пътя си подминах,

посочващи ми светъл път назад,

оставих само злобата да ме покрива,

загърбих шансовете за обрат.

 

Сега прекрачвам прага на тъмата,

където и надеждата се свършва,

не искам повече уроци от съдбата,

че изпитът е ясен как завършва.

 

Предадох любовта по своя воля,

направих избор, пък макар и грях,

вратата на сърцето ще отворя,

когато стане искрен този свят!

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??