Jan 25, 2009, 6:02 PM

Изчакване 

  Poetry » Other
890 0 4
Загърбих я, оставих я на прага
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах,
посочващи ми светъл път назад,
оставих само злобата да ме покрива,
загърбих шансовете за обрат.
Сега прекрачвам прага на тъмата,
където и надеждата се свършва,
не искам повече уроци от съдбата,
че изпитът е ясен как завършва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??