Изчакване
Загърбих я, оставих я на прага
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах,
посочващи ми светъл път назад,
оставих само злобата да ме покрива,
загърбих шансовете за обрат.
Сега прекрачвам прага на тъмата,
където и надеждата се свършва,
не искам повече уроци от съдбата,
че изпитът е ясен как завършва.
Предадох любовта по своя воля,
направих избор, пък макар и грях,
вратата на сърцето ще отворя,
когато стане искрен този свят!
© Наталия Иванова All rights reserved.
