Изчертаха се цветните кръгове...
Изчертаха се цветните кръгове
по неведомите пътища на сърцето,
а дъгата от страст изкипяла
заслони се на завет в морето.
Там, в недрата на тъмни прибои,
в лъкатуши от пенести гриви
издълбала в душата ми рана,
ме застига във сънища щури.
Носи твоето име и жадното рамо,
на което полягам все по-рядко.
Не защото цветове не ми стигат,
а защото се имаме все по-малко.
Колко нощи луната зовеше
теб и твоето нежно "обичам те",
Колко дни във сърцето ми пареше
мойто огнено "обич, поискай ме"...
Затово мойта цветна палитра разплисках
там, на дъното черно в морето,
да не чувствам как дъх не ми стига,
щом ме поискаш пак лудо...
С изкипяла от цветност обичност
пак вълните ти нежни ме стигат.
Да си тръгна, нозе не ми стигат.
Твойте устни със жар ме посичат.
И превръща се в огън душата ми,
а сърцето - в морето пенливо.
Твойта обич - за мен е животът ми.
Мойта - вино за тебе резливо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
