Подреждам мислите си във главата,
изхвърлям старите, ненужните навън,
събирани с години без остатък,
направили грамади в моя ум!
Из рафтовете тихичко се лутам,
пак ровя се из чувства и мечти
и търся ги, там някъде забутани,
дано нов огън да ги съживи!
Изтривам спомени, забравям дати
нареждам нови чувства някъде сред тях
спокойствие обхванало душата ми,
изчистена от вчерашния грях!
И някак си, по—светло в мене стана
без прахоляк, нарязване, лъжи.
Животът продължава... Празно няма!
Не се отпускай, казвам си — а продължи!
© Радка Горанова Все права защищены