14.07.2015 г., 23:33

Изчистена

1K 0 7

Подреждам мислите си във главата,

изхвърлям старите, ненужните навън,

събирани с години без остатък,

направили грамади в моя ум!

 

Из рафтовете тихичко се лутам,

пак ровя се из чувства и мечти

и търся ги, там някъде забутани,

дано нов огън да ги съживи!

 

Изтривам спомени, забравям дати

нареждам нови чувства някъде сред тях

спокойствие обхванало душата ми,

изчистена от вчерашния грях!

 

И някак си, по—светло в мене стана

без прахоляк, нарязване, лъжи.

Животът продължава... Празно няма!

Не се отпускай, казвам си —  а продължи! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря радвам се, че намина да ме видиш Антоан. Тъкмо приключих с чистенето сега къщичката ми светна като нова и е готова за такива важни гости като теб Поздрави от мен
  • Момичета, трогнахте ме!Весе, Анастасия, Руми ,Белла благодаря ви много! Радвате ме с присъствието си на моята страница, а коментарите ви са много важни за мен!
    Прекрасна вечер ви желая и прегръдки от мен
  • Много ми хареса, Раче!
    От цялото стихотворение лъха една искреност и чистота:

    "Изтривам спомени, забравям дати
    нареждам нови чувства някъде сред тях
    спокойствие обхванало душата ми,
    изчистена от вчерашния грях!"

    Продължавай с този позитивен дух, отива ти! Поздрав!
  • Изчистването е нужно, но дали всеки има сили да го направи?Хареса ми!Поздрав!
  • Благодаря Мисана, за милия коментар! Радвам се, че стихът ми ти е харесал! Усмихнат ден ти пожелавам

    Благодаря и на теб Евстати! Тичането подир жени си е в мъжката природа...нали (не, че няма изключения) лошо няма, важното е всеки да е в хармония със себе си! Прекрасен ден и на теб!

    Ваня, някои неща, трябва да си останат заровени, още по—добре ще е ако ги изчистим от нас! Благодаря ти, за хубавия коментар! Слънчев ден!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...