ИЗГОНИ ГИ, БОЖЕ!
Изгони свещениците си от храма!
Грешниците във раса не опрощавай!
Вярата им в тебе, Боже, е измама!
Ти не си за продан! Прошка им не давай!
Не забравяй как пропускаха отбрани,
а недъгавите чакаха пред прага.
Как жените им в тържествени премяни
първи вземаха, каквото се полага.
Презвитерите дали ще са щастливи,
че с предимство са покланяха пред кръста?
А памукът свят направи ли ги живи?
Вярата им тебе стана ли по-тлъста?
Водеха дечица (уж да ги пропуснат!),
а хиенно шмугваха се из тълпата.
И неистински, лица за теб да лъснат.
Боже, колко е прозрачна суетата!
Ти прости им вместо мене! Аз не мога.
Вярата личи на всички по сърцата.
Ти прощаваш! Ти обичаш! Ти си Бога!
Аз съм грешна! Но те нося във душата!
Отсъди на всекиму според делата.
А греховните им помисли?... Прости ги.
Превърни във прошка вярата ми сляпа!
Пощади ги от гнева си! Пак спаси ги!
17.07.2007 г.
Дарина Дечева
П.П. Това стихотворение е нередактиран израз на болката, която изпитах при поклонението си пред частиците от Божия кръст в храма „Св.Марина" в гр. Пловдив. Писах го във влака на път за вкъщи и го пускам в суров вид, защото е плод на истинската ми емоция тогава. Отнася се за определена група, не обобщава съсловието. Отношението ми към повечето свещеници в българските храмове е почтително и винаги ще си остане такова.
Стихотворението не претендира за уникалност и съм наясно, че не е с висока художествена стойност. То е просто един израз на чувства.
Вечерта след посрещането на кръста станах свидетел на покъртителна и грозна картина. Свещеници вкарваха в храма през страничните входове съпруги, близки и прочие видимо здрави хора. За съжаление те смятаха, че това е в реда на нещата, а в същото време пред централната врата чинно чакаха реда си болни, стари хора, дечица.
Добре, че имаше милостиви пазители на реда, които допускаха и някои изключения за такива чакащи. Обикновените миряни обаче стояха, стиснали вярата и свещици в ръцете си, докато шепичка презвитери тайно се радваха, че са успели да се доберат без чакане до светинята. Аз не влязох в храма тогава. Тръгнах си изнервена, разгневена, унизена и разплакана от него. Явно Господ не ме искаше такава онази вечер. И не ме допусна до себе си.
На другия ден стоях три часа на 36 градусовата жега в Пловдив, на огромна опашка, виеща се почти по цялата улица при строг ред и дисциплина. Заедно със стотици миряни, подаващи си един на друг студена вода и кърпички за освежаване.
Влязох през централната врата, не отстрани. Целунах частиците, носещи страданието на Господ. И спах спокойно!
Не знам как са спали някои свещеници и презвитерите им. Надявам се - не като мен.
© Дарина Дечева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
!!!***
-
Много ме впечатли, хубавое, истинское и е вярно.
-
Не е жалко, че много интелигентни хора вярват в Него. Той не е направил някои хора да мамят и да лъжат. Хората сами избират, какви да са и по кой път да тръгнат. Щом някои са избрали лошия път за това не е виновен Бог. Той ни е създал със свободна воля. Аз искам да го следвам и да му вярвам защото Той никога не ме е разочаровал, докато хората много пъти са ме нарянявали.
-
Трогна ме ,Дарченце ! И аз бях там , видях и те разбрах, но аз съм в храма заради Бог и светците, в които вярвам и почитам, а това другото просто го подминавам.
-
Вярвам, всички ние сме благодарни на болката ти, защото тя ни дава много - чрез стиховете ти. Но на теб ти пожелавам да я нямаш. Да си починеш от нея.
-
Трудно се коментира!!! Ти си казала толкова много!
Поздрави, Дари
-
Уважавам позицията ти!
Поздравявам те за този стих! -
Разплака ме ...
!!! -
Божият храм е вътре в нас, в душите ни.
Усетих болката и разочарованието ти, но вярвай Бог вижда истинската вяра в хората, а не лицеприятната!
Поздравления!
-
Да , не бива да допускаме в храма нито търговци нито омерзители, но храма това е душата на всеки един от нас. Онова което е построено от камък и човешка ръка и наричаме храм, то е място за концентриране на енергията и там се вихри всичко и зло и добро...Важно е в душите си да сме чисти и да обичаме Всевишния без предразсъдъци. Свещенниците са също земни хора и с нищо не са по-близко до Бог от тия които не са свещенници.
-
Той вижда! Хенри
-
Развълнува ме!... Права си. Но - както онази баба, дето искала да каже: "Хора сме, баби, грешки прайм!", че рекла "Грешни сме, баби, ора прайм!" Успокой се!
-
Всички са хора, всички са грешни. Няма безгрешен никой. И всеки един ден ще се изправи да си плати сметката.
Чудесен стих, Дарче!!! Силно е словото ти!!! Поздрави!!! -
Силно е словото ти Дари,справедливо!
Възхищавам ти се на позицията!
Но нека Господ отсъди!
Поздрав и целувка от мен! -
Все е оптимистично да вярваш в любовта и спасението, Ангар! А това, че институцията се разграничава от тези, на които трябва да е опора си е за наша сметка! Дарче, Благодаря за новия размисъл към който посегнах след прочита!
-
Гневна си, но гневът ти не е насочен срещу когото трябва. Вижда се че много те е страх от него! А истината е, "че когато грабят, бият, бесят, колят -/ всичко туй се върши с Божията воля!"
"Единственото извинение на Бога е, че не съществува!" Жалко че толкова много, дори иначе интелигентни хора, вярват в него и се надяват на него! -
Всички сме грешни и затова нямаме право да съдим другите. Аз знам че свещенниците вършат лоши неща, но не са всички такива. В библията пише, че първо трябва да извадим гредата от своето си око, за да видим по добре съчицата в окото на брата си. Преди да съдим другите трябва преди всичко да видим себе си.
-
!!!*
Боже, колко е прозрачна суетата! -
Старомоден съм
-
Силен стих!Поздрав!
-
Браво! Този, който вярва в бог не е задължително да ходи в храма,защото бог е навсякъде, както и бесмъртната любов.
-
Нямам думи, но ще ги намеря и аз за такива жалки простъпки!
С уважение ! -
Поздравявам те за силното посвещение към Бога!
Невероятен стих,дори и в суровия си вид! -
Разбирам мъката ти!!!
И я споделям!!!
Браво, Дари!!! -
емоционално, но силно и истинско. винаги имаш позиция! поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
