1 мар. 2011 г., 19:49

Изгорял дворец

745 0 1

Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.

Този замък студен, изграден от неистини,
в плен държал на крилатия хор песента,
грохна старчески в пламъци, жарко разискрени -
тежка дан суетата плати за властта.

А под топлата пепел оживяха надеждите
и спаси се забравена, стара мечта
за цветя и поляни и за дни безметежни,
за простор необятен, за любов и крила.

Само крачка една и отново сме същите -
слънчев смях, волна песен, свободни сърца,
само клечка кибрит и вкусът на насъщния
ни отвежда пак там, дето бяхме деца.

Изгоря до основи, срути се проклетникът -
с колко глупост и сили, и с години граден...
Само малкото, светло прозорче открехна се,
за да видим през него прекрасния ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих, много мъдрост и истина.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...