Самодива
528 результатов
Когато си готов да се събудиш
от тежкия, изпълнен с мъка сън,
когато осъзнаеш, че си чудо -
от ангелските песни нежен звън
и чуеш как трепти живот в земята, ...
  135 
Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско ...
  94 
За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.
И още, искам ледени звънчета ...
  243  12  14 
Онези романтични времена,
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.
Тогава всичко просто е било - ...
  205  13 
В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко ...
  195 
Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят, ...
  199  11 
В сърцето на прекрасна планина
се вие и дарява ни прохлада
и свежест бистра, бухнала река –
владетелка на жива, горска младост.
Нагоре път – трънлив и каменист, ...
  242 
Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ -
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.
Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - ...
  322 
Една светулка лута се в дъжда,
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса,
а гръм зловещ покоя мек разбива.
Навън е буря - лее се порой. ...
  350 
Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена ...
  265 
Казват, че времето мъчно било -
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.
Слушам, че времето страшно било - ...
  189 
Както скитах из балкана -
що да видя, Боже мили -
на зелената поляна
нацъфтели крокодили.
Сини, жълти и зелени - ...
  230 
Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!
Нежно сипе се сребърен звън, ...
  245 
Имам всичко, което не можеш да купиш, приятелю -
на безсмъртния изгрев прозрачно червения цвят,
тишината на дъх, стоплил стръкчета крехки в земята ни,
вечността на скала, песента на събуждащ се град...
Имам всичко, богата съм. Нося духа жив на времето - ...
  358  11 
Просто кръст ли!? Четири посоки.
Толкова са само на света.
Някои отвеждат нависоко,
други ни запращат сред калта.
Просто кръст, но страшното е друго - ...
  299  11  11 
Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре ...
  580 
Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.
Не знам дали от огъня боли, ...
  299 
Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...
  516  10 
Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди ...
  315  11  10 
Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина, ...
  453  12  12 
Какво ли ни остава!? Зло столетие,
в което, като в рана, издълбаваме
безсмъртните завети на поетите
на камък бял. И хрупаме си плявата.
Че зърно не остана и за птиците. ...
  380  10 
За какво ли не жали човек сред вълнѝ и събития -
за младежките дни с дух бунтарски и летвите ниски,
за невинното детство, с много смях и кавги без развитие,
за измамна любов, все за нещо... А, аз пък, не искам!
Носталгичният зов по отминало време вратата ми ...
  342 
Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл ...
  346 
Уморено от думи, човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.
Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица, ...
  325 
Донесе ли ти лятото мечти,
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,
с копнеж по неугасващо разсъмване?
Получи ли тих шепот на крила ...
  455  13 
Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето ...
  755  12 
Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина, ...
  419  10  17 
Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...
  416  11  13 
Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза, ...
  512 
Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата
приятелка, в спокойния ти свят.
Онази вечна лудост и проклятие, ...
  565 
Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание.
А беше ли, не беше ли красавица, ...
  380 
Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...
  397  17  11 
В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...
  492 
Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва -
вибрира и горчи от тежки истини.
Дали са грозни? Не, прекрасно светли са, ...
  380  10  14 
Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,
родила жито, рози, виолетки...
Ограбваме я, щедра е към нас, ...
  365  15 
Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно -
да изгори на святата им клада.
Виновна беше. Вместо да целува ...
  469 
Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...
  570 
Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета.
Без мисъл и безименни, делата ...
  338 
Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце ...
  407  13 
За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...
  440 
Предложения
: ??:??