Самодива
536 результатов
Студът на зимата безмълвно се топи.
Дали от огън плах на стройни свещи,
дали от дишане на празнични тълпи,
от климат? Или грее друго нещо!?
Не е студен прокапващият дъжд, ...
  95 
Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...
  140 
Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!
Как всеки в свое ъгълче мълчи ...
  186 
Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните ...
  170 
Те знаеха, че могат да летят.
Родени бяха в сенките на дните,
жив лъч през пропастта да пренесат
и да творят реалност от вълните.
Те знаеха. В най-мрачни времена ...
  151 
Стъпка по стъпка връщам назад
мигове, сенки, години...
Няма насищане страшният глад
пътя обратен да мина.
Колко ли срещнах, колко не съм, ...
  230 
В очите нароиха се светулки,
а славейчето в шепа сви гнездо,
на рамо кацна пъстра пеперуда,
в главата скри се бръмбарче едно.
В коси-лиани билки разцъфтяха, ...
  210 
... А в центъра на бурята е тихо -
покой без глас, без пулс. Сред тъмнина
светкавиците внасят свои щрихи
и с тях рисуват ад - повърхността.
Но там, в ядрото скрито на стихията ...
  289 
Когато си готов да се събудиш
от тежкия, изпълнен с мъка сън,
когато осъзнаеш, че си чудо -
от ангелските песни нежен звън
и чуеш как трепти живот в земята, ...
  357 
Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско ...
  269 
За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.
И още, искам ледени звънчета ...
  727  14  14 
Онези романтични времена,
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.
Тогава всичко просто е било - ...
  396  12 
В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко ...
  407 
Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят, ...
  376  11 
В сърцето на прекрасна планина
се вие и дарява ни прохлада
и свежест бистра, бухнала река –
владетелка на жива, горска младост.
Нагоре път – трънлив и каменист, ...
  422 
Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ -
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.
Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - ...
  515 
Една светулка лута се в дъжда,
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса,
а гръм зловещ покоя мек разбива.
Навън е буря - лее се порой. ...
  795 
Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена ...
  460  11 
Казват, че времето мъчно било -
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.
Слушам, че времето страшно било - ...
  332 
Както скитах из балкана -
що да видя, Боже мили -
на зелената поляна
нацъфтели крокодили.
Сини, жълти и зелени - ...
  372 
Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!
Нежно сипе се сребърен звън, ...
  402 
Имам всичко, което не можеш да купиш, приятелю -
на безсмъртния изгрев прозрачно червения цвят,
тишината на дъх, стоплил стръкчета крехки в земята ни,
вечността на скала, песента на събуждащ се град...
Имам всичко, богата съм. Нося духа жив на времето - ...
  505  11 
Просто кръст ли!? Четири посоки.
Толкова са само на света.
Някои отвеждат нависоко,
други ни запращат сред калта.
Просто кръст, но страшното е друго - ...
  427  11  10 
Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре ...
  977 
Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.
Не знам дали от огъня боли, ...
  443 
Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...
  665  10 
Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди ...
  466  11  10 
Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина, ...
  611  12  12 
Какво ли ни остава!? Зло столетие,
в което, като в рана, издълбаваме
безсмъртните завети на поетите
на камък бял. И хрупаме си плявата.
Че зърно не остана и за птиците. ...
  531  10 
За какво ли не жали човек сред вълнѝ и събития -
за младежките дни с дух бунтарски и летвите ниски,
за невинното детство, с много смях и кавги без развитие,
за измамна любов, все за нещо... А, аз пък, не искам!
Носталгичният зов по отминало време вратата ми ...
  496 
Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл ...
  497 
Уморено от думи, човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.
Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица, ...
  483 
Донесе ли ти лятото мечти,
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,
с копнеж по неугасващо разсъмване?
Получи ли тих шепот на крила ...
  600  13 
Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето ...
  1220  12 
Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина, ...
  578  10  16 
Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...
  567  11  13 
Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза, ...
  678 
Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата
приятелка, в спокойния ти свят.
Онази вечна лудост и проклятие, ...
  919 
Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание.
А беше ли, не беше ли красавица, ...
  506 
Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...
  590  17  10 
Предложения
: ??:??