Rina (Лазарина)
11 1
25 июн. 2007 г., 02:00

Изгоряла 

  Поэзия
620 0 6

NB!

Всичко е истинско:

слънцето е слънце,

дъждът - дъжд,

изгарянето - изгаряне,

болката - болка от изгаряне.

Никакви символи!



ИЗГОРЯЛА
                                       

                                                    на М.Х.


Изгаряща от огън,


очи отворих с болка.


Под сламената шапка


малко паяче кафяво,


както сребърната мрежа

си тъчеше с тънички крачета,


набързо ми разказа,


че докато съм спяла,


над рехавите пинии,


днес, пътьом, слънцето


усмихнато надникнало.


На полянката видяло


сред пъстрите цветя,


върху чаршафче бяло


как блажено е заспало


голото ми тяло.


Усмихнато над него спряло,


най-после ме познало,


кожата ми галило


с горещи пръстчета-лъчи


и дълго страстно


 го целувало...


Да предаде целувките,


изпратени по него,


най-подир успяло.


От огъня им се събудих


с кожа зачервена


и от Слънчовите ласки,


до болка изгорена.


Сега от таз жарава


сънят далече бяга.


Сводницата-нощ


съчувствено глава поклати


и изпрати


стария развратник-дъжд.


Той със гръм пристигна


да гаси пожара.


С кожа изгоряла,


под дъжда в нощта,


череши сочни хапвам.


Сладък сок се стича


по гърдите


и с дъжда се смесва.


С проблясващи очи


небето гледа


как потичат


вадичките розови


надолу...


........................


Тътенът... заглъхва... надалеч...


Заспивам...


от струите дъждовни


охладена...


Единствено остават,


от огъня неизгорели,


в нощта


гърдите ми


да светят


бели...

 


24.06.2007г.

© Лазарина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??