Изгоряла
NB!
Всичко е истинско:
слънцето е слънце,
дъждът - дъжд,
изгарянето - изгаряне,
болката - болка от изгаряне.
Никакви символи!
ИЗГОРЯЛА
на М.Х.
Изгаряща от огън,
очи отворих с болка.
Под сламената шапка
малко паяче кафяво,
както сребърната мрежа
си тъчеше с тънички крачета,
набързо ми разказа,
че докато съм спяла,
над рехавите пинии,
днес, пътьом, слънцето
усмихнато надникнало.
На полянката видяло
сред пъстрите цветя,
върху чаршафче бяло
как блажено е заспало
голото ми тяло.
Усмихнато над него спряло,
най-после ме познало,
кожата ми галило
с горещи пръстчета-лъчи
и дълго страстно
го целувало...
Да предаде целувките,
изпратени по него,
най-подир успяло.
От огъня им се събудих
с кожа зачервена
и от Слънчовите ласки,
до болка изгорена.
Сега от таз жарава
сънят далече бяга.
Сводницата-нощ
съчувствено глава поклати
и изпрати
стария развратник-дъжд.
Той със гръм пристигна
да гаси пожара.
С кожа изгоряла,
под дъжда в нощта,
череши сочни хапвам.
Сладък сок се стича
по гърдите
и с дъжда се смесва.
С проблясващи очи
небето гледа
как потичат
вадичките розови
надолу...
........................
Тътенът... заглъхва... надалеч...
Заспивам...
от струите дъждовни
охладена...
Единствено остават,
от огъня неизгорели,
в нощта
гърдите ми
да светят
бели...
24.06.2007г.
© Лазарина All rights reserved.
