Изгрев през прозореца надникна
плахо, като сивичко врабче,
стаята огледа любопитно,
после хоп, на цветното перде.
Весело от там зачурулика:
"Ставай, поспаланке! Добър ден!
Слънцето отвънка се усмихва.
Посрещни мига за теб дарен.
Отвори` вратата на сърцето,
нека в него влезе светлина.
Виж вълните чисти на морето
как разливат бяла синева!"
Тъй изрече изгревът залисан,
весело помахвайки с крила,
и с перце в душата ми изписа
думите за... вас и любовта.
Художник: Михаела Фенерева
© Таня Мезева Все права защищены