Изгрев
736
0
0
Когато слънцето над нас изгрява,
светът ни пълен е със обещания.
Когато след нощта се зазорява,
звучат най-чудни благопожелания.
Земята хвърля своите тревоги,
реките тичат в пътя си звънливо.
Бледнеят сенките навън безноги
и зайчета подскачат боязливо.
Когато слънцето над нас изгрява,
отново ти на дълъг път потегляш.
В очите ми тъга се появява,
а мислите ми – надалеч разтегляш.
И аз превръщам се в пчеличка малка –
летя, опитвам се да те последвам.
Но само през заключена ключалка
аз мога неподвижно да напредвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
