Изгрев
740
0
0
Когато слънцето над нас изгрява,
светът ни пълен е със обещания.
Когато след нощта се зазорява,
звучат най-чудни благопожелания.
Земята хвърля своите тревоги,
реките тичат в пътя си звънливо.
Бледнеят сенките навън безноги
и зайчета подскачат боязливо.
Когато слънцето над нас изгрява,
отново ти на дълъг път потегляш.
В очите ми тъга се появява,
а мислите ми – надалеч разтегляш.
И аз превръщам се в пчеличка малка –
летя, опитвам се да те последвам.
Но само през заключена ключалка
аз мога неподвижно да напредвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
