Изгрявам със слънце на двора
и ръся в цветята живот.
Целувам по бузите хора
и грея в небесния свод.
Затоплям земята на къра
и лягам в дълбоки бразди.
Измивам на всички кахъра
и пращам им бели звезди.
И детски главици погалвам,
в очите им пращам небе.
Във младите огън запалвам...
Къде ли лъчът ми не бе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.