Изгрявам със слънцето
Изгрявам със слънце на двора
и ръся в цветята живот.
Целувам по бузите хора
и грея в небесния свод.
Затоплям земята на къра
и лягам в дълбоки бразди.
Измивам на всички кахъра
и пращам им бели звезди.
И детски главици погалвам,
в очите им пращам небе.
Във младите огън запалвам...
Къде ли лъчът ми не бе.
А старите хора потупвам
по рамото с топлия лъч
и старите дрехи изтупвам
да бъдат и чисти от злъч.
Тогава залязвам спокоен -
макар да съм цялото в кръв,
а залезът щом е достоен
посмъртно изгрявам аз пръв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
