Изгубен
Отново си със него,
отново аз те губя,
за пореден път оставам
сам в пръстена на Ада!
В дъжд от спомени се скитам
и във времето се задушавам,
бъдещето не откривам
и само в миналото преминавам!
На въпросите не отговаряш,
а на думите мълчиш!
Какво ли ти е на душата,
щом така със мене се държиш?
И ето лед се сипе от небето
и ми пада на сърцето,
което искаше едно -
да върши то добро!
Ръце протягам през нощта
и търся своята мечта,
но дали не ме забрави тя,
дали за нея значи нещо любовта?
отново аз те губя,
за пореден път оставам
сам в пръстена на Ада!
В дъжд от спомени се скитам
и във времето се задушавам,
бъдещето не откривам
и само в миналото преминавам!
На въпросите не отговаряш,
а на думите мълчиш!
Какво ли ти е на душата,
щом така със мене се държиш?
И ето лед се сипе от небето
и ми пада на сърцето,
което искаше едно -
да върши то добро!
Ръце протягам през нощта
и търся своята мечта,
но дали не ме забрави тя,
дали за нея значи нещо любовта?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Кънчев Все права защищены
