Изгубен
Отново си със него,
отново аз те губя,
за пореден път оставам
сам в пръстена на Ада!
В дъжд от спомени се скитам
и във времето се задушавам,
бъдещето не откривам
и само в миналото преминавам!
На въпросите не отговаряш,
а на думите мълчиш!
Какво ли ти е на душата,
щом така със мене се държиш?
И ето лед се сипе от небето
и ми пада на сърцето,
което искаше едно -
да върши то добро!
Ръце протягам през нощта
и търся своята мечта,
но дали не ме забрави тя,
дали за нея значи нещо любовта?
отново аз те губя,
за пореден път оставам
сам в пръстена на Ада!
В дъжд от спомени се скитам
и във времето се задушавам,
бъдещето не откривам
и само в миналото преминавам!
На въпросите не отговаряш,
а на думите мълчиш!
Какво ли ти е на душата,
щом така със мене се държиш?
И ето лед се сипе от небето
и ми пада на сърцето,
което искаше едно -
да върши то добро!
Ръце протягам през нощта
и търся своята мечта,
но дали не ме забрави тя,
дали за нея значи нещо любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Кънчев Всички права запазени
