portos (Христофор Тодоров)
34 71
3 мар. 2009 г., 08:49

Изгубен път 

  Поэзия
644 0 2
Игри на думи,
игри на чувства,
във водевил забърках се,
и си съчувствах.
Напуснах пътя си,
в момент на смелост.
Епизодични фобии
обзеха ме,
усмихнах се,
късмет си пожелах,
и се изгубих....
Модерен бях
и се харесвах на тълпата,
дори поискаха ми автограф.
Дали пък не съм бог?
Кървя...
Дали пък не съм дявол?
Обичам...
Дали пък не съм смъртен?
Предадох...
Превърнах се във Юда.
Намерих пътя си.
И заживях спокоен...

© Христофор Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления! Щастливец си, щом си намерил пътя си, някои цял живот го търсят и не го намират.
  • Стихът е съвършен,но посланието малко ме плаши.Дали няма да сме по-щастливи, ако заживеем с повече Любов и по-малко Его?Честит празник!
Предложения
: ??:??