Изгубен път

3.03.2009 г., 8:49 ч.

Поезия

750 0 2

Игри на думи,
игри на чувства,
във водевил забърках се,
и си съчувствах.
Напуснах пътя си,
в момент на смелост.
Епизодични фобии
обзеха ме,
усмихнах се,
късмет си пожелах,
и се изгубих....
Модерен бях
и се харесвах на тълпата,
дори поискаха ми автограф.
Дали пък не съм бог?
Кървя...
Дали пък не съм дявол?
Обичам...
Дали пък не съм смъртен?
Предадох...
Превърнах се във Юда.
Намерих пътя си.
И заживях спокоен...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aLmA_mUeRtA (Ив)

2009-03-03T12:55:14+02:00

Поздравления! Щастливец си, щом си намерил пътя си, някои цял живот го търсят и не го намират.
ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-03-03T11:08:30+02:00

Стихът е съвършен,но посланието малко ме плаши.Дали няма да сме по-щастливи, ако заживеем с повече Любов и по-малко Его?Честит празник!