21 авг. 2020 г., 00:48

Изгубена

1.2K 1 0

Бели петна 
в паметта ми има,
но искам 
да забравя само лошото!
Кръв на неверник 
в тялото ми вляха,
сега объркана съм 
и сама не зная,
в какво да вярвам.. 
Ах, в какво да вярвам?
Да вярвам ли в живота,
а не е ли той илюзия?
Да вярвам ли в звездите,
а дали изобщо тях ги има?
Дали не са отдавна 
изчезнала проекция,
на нечия мечта 
през времето изгубена?
По път вървя без път,
а всичко е едно безвремие...
Изгубена съм,, 
просто съм изгубена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...