4 мая 2005 г., 00:30

Изгубена любов

1.5K 0 0

 

Ако можех да умра,
за да се върне любовта ти...
Не бих се колебала във това.
С безумна радост аз бих подарила
живота си на най-красивата любов.
На нашата любов,за нея бих умряла!

Бих дала всичко дето имам на света
за кратък миг,когато да си с мене
или за дума казана открито,
без задни мисли , искренно и чисто
или за твой единствен поглед само,
за погледа ти детски и невинен
във тези две тъй хубави очи-
очите твои,за които страдам.

Как искам да се сбъдне таз мечта,
като луна изгряла на небето,
желана като изгрева в морето,
прекрасна като утринна роса,
като звънът кристален на звънчето...

Но всичко е илюзия омайна,
една вълшебна имитация в живота
на щастието дъхаво и необятно,
на розовия цвят на младостта,
на любовта изгаряща сърцата.

Дори да не възкръсне любовта ти
и да е вяла моята надежда
ще те обичам вечно и в смъртта си
с желание към тебе ще поглеждам
.

 

1988г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Иванова-Рибарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....