Ако можех да умра,
за да се върне любовта ти...
Не бих се колебала във това.
С безумна радост аз бих подарила
живота си на най-красивата любов.
На нашата любов,за нея бих умряла!
Бих дала всичко дето имам на света
за кратък миг,когато да си с мене
или за дума казана открито,
без задни мисли , искренно и чисто
или за твой единствен поглед само,
за погледа ти детски и невинен
във тези две тъй хубави очи-
очите твои,за които страдам.
Как искам да се сбъдне таз мечта,
като луна изгряла на небето,
желана като изгрева в морето,
прекрасна като утринна роса,
като звънът кристален на звънчето...
Но всичко е илюзия омайна,
една вълшебна имитация в живота
на щастието дъхаво и необятно,
на розовия цвят на младостта,
на любовта изгаряща сърцата.
Дори да не възкръсне любовта ти
и да е вяла моята надежда
ще те обичам вечно и в смъртта си
с желание към тебе ще поглеждам.
1988г.
© Даниела Иванова-Рибарска Todos los derechos reservados