Silence (Яна)
11 22
3 мар. 2007 г., 14:48

Изгубени 

  Поэзия
713 0 2
Съобщение изпратено,
 там някъде по вятъра
 доставено до точния човек,
 във толкоз неочакван миг
 объркан стих
 и то без думи,
 голяма бездна има по между ни,
 която се опитваш да стопиш,
 но дали ще можеш да простиш?
 Едва ли...
 Времето просмука се през нас,
 без дори да се усетим,
 без да осъзнаем
 изсъхнали стоим,
 отпуснати на полъха на вятъра,
 без усмивки, без лица,
 само с вечната табелка САМОТА.
 И там, забравени във времето,
 отдали се единствено на тишината,
 минутите ще отброяваме,
 опитвайки се да забравим
 за старите мечти
 от миналите дни,
 които неизпълнени
 във мислите останаха,
 но някак си престанаха
 да бъдат истински,
 а черно-бели заживяха,
 изгубени във мрака на душата, ослепяха.
 Но може би така е по-добре:
 за какво ти е безчувствено сърце?

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Лесно е да кажеш ,че всичко е черно-бяло ,но по-трудното е да повярваш ,че ти можеш да промениш това .А колкото за безчувственото сърце - то понякога ти е необходимо ,за да можеш да понеш болката ,прегърналате с
    ледените си прърсти .Но помни едно! Всяка секунда имаш шанса да се изградиш като личност и живота ти зависи само и само от теб !

    Поздвавления за стихчето !
  • Но може би така е по-добре:
    за какво ти е безчувствено сърце?

    Хубаво! Браво!
Предложения
: ??:??