27 дек. 2007 г., 12:32

Изгубени мечти 

  Поэзия
945 0 3
Изгубени мечти

Как всичко отлетя, как се промени,

а щастлива бях в прекрасни за мене дни.

Къде се стопи всичко онова, в което вярвах,

заради което се събуждах?

Всичко онова, на което хората казват "мечти".

Няма ги, потънаха някъде в мрака,

потъна и с тях любовта.

А тя беше толкова прекрасна,

мечтите бяха нейни "деца".

Потънаха като "Титаник" в морето

и настана мрак и пустота.

Защо ли не потънах с тях в морето,

а останах да се боря със "смъртта"?

© Детелина Хаджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрен стих, хареса ми!!!

    Мечтите правят живота ни по-красив,бори се за тях...дори и да ги загубиш, имаш шанс да преоткриеш нови!
  • мечтите се крият и в мрака...потърси ги...
    с обич.
  • Добре дошла.И се вгледай добре.Не всички мечти са потънали.Има и такива,които чакат ти да ги спасиш...
Предложения
: ??:??