Излита

17 мая 2007 г., 10:03

Поэзия

596 0 0

Излита тя,
не може дъждът да я спре.
Със сълзи я моля,
но за думи да чуе не ще.

Излита тя,
леко глава преклонила.
Ще се върне, аз знам,
но дали ще е вече простила?

Простила ми,
със сърце, многократно разбито,
склонила
да ме погледне в очите открито.

Склонила тя
да плаче и пръсти смутено да сплита,
и когато дойде време,
навън в дъжда да излита.

Излита

Свързани произведения

Комментарии

Предложения