17.05.2007 г., 10:03 ч.

Излита 

  Поезия
598 0 0
Излита тя,
не може дъждът да я спре.
Със сълзи я моля,
но за думи да чуе не ще.

Излита тя,
леко глава преклонила.
Ще се върне, аз знам,
но дали ще е вече простила?

Простила ми,
със сърце, многократно разбито,
склонила
да ме погледне в очите открито.

Склонила тя
да плаче и пръсти смутено да сплита,
и когато дойде време,
навън в дъжда да излита.

© Васил Стойнов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??