Излита
Излита тя,
не може дъждът да я спре.
Със сълзи я моля,
но за думи да чуе не ще.
Излита тя,
леко глава преклонила.
Ще се върне, аз знам,
но дали ще е вече простила?
Простила ми,
със сърце, многократно разбито,
склонила
да ме погледне в очите открито.
Склонила тя
да плаче и пръсти смутено да сплита,
и когато дойде време,
навън в дъжда да излита.
не може дъждът да я спре.
Със сълзи я моля,
но за думи да чуе не ще.
Излита тя,
леко глава преклонила.
Ще се върне, аз знам,
но дали ще е вече простила?
Простила ми,
със сърце, многократно разбито,
склонила
да ме погледне в очите открито.
Склонила тя
да плаче и пръсти смутено да сплита,
и когато дойде време,
навън в дъжда да излита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Стойнов Всички права запазени
