Излъгах те
ИЗЛЪГАХ ТЕ
Излъгах те! Не мога да забравя
очите ти, изпиващи ме в мрака.
Каквото да опитвам да направя,
на прага си сърцето ми те чака!
От мислите си всяка вечер бягам
и лъжа се, че времето е лек.
А призори за гърлото ме стяга,
събуждайки ме споменът за теб.
Излъгах те! Не искам да приема,
че дланите ти друга ще погалят!
Не се залъгва обич споделена,
щом знае тя звездите как се палят...
Оплитам се в безмислени лъжи...
Сама срещу безумието си тичам.
A истината вътре в мен крещи,
че няма как да спра да те обичам.
Излъгах те... Със всяка своя дума,
която надалече те прогони.
И днес надлъгвам се... Със пълнолунието.
Дали ми вярва, че си само спомен?
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
