Apr 2, 2012, 11:17 AM

Излъгах те

  Poetry
1.4K 0 4

ИЗЛЪГАХ ТЕ

Излъгах те! Не мога да забравя
очите ти, изпиващи ме в мрака.
Каквото да опитвам да направя,
на прага си сърцето ми те чака!

От мислите си всяка вечер бягам
и лъжа се, че времето е лек.
А призори за гърлото ме стяга,
събуждайки ме споменът за теб.

Излъгах те! Не искам да приема,
че дланите ти друга ще погалят!
Не се залъгва обич споделена,
щом знае тя звездите как се палят...

Оплитам се в безмислени лъжи...
Сама срещу безумието си тичам.
A истината вътре в мен крещи,
че няма как да спра да те обичам.

Излъгах те... Със всяка своя дума,
която надалече те прогони.
И днес надлъгвам се... Със пълнолунието.

Дали ми вярва, че си само спомен?

Павлина Соколова

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...