20 авг. 2006 г., 09:45

ИЗЛЪЖИ Я! ТЯ ЩЕ СИ ТРЪГНЕ... 

  Поэзия
873 0 11

От нея не остана нищо.

Само сянка.

Скитница,която

броди нощем.

Дъхът и    спира.

Влиза,  рови.

Дълбае в миналото.

От тишината вътре

оглушва.  Ръцете -пипала

не спират...

Търсят спомени забравени.

Неказани мисли.

Тя беше в мен.Сега е в теб.

Излъжи я.Че някога си

обичал.Не друга . Точно

нея си обичал.

Тя ще си тръгне.

Ще зараснат следите

от острите нокти. Трябва

да зараснат...

Само веднъж и кажи- че

си я обичал.Тя е послушна.

Ще си тръгне. Аз я излъгах.

Няма я вече.
Навярно повярва.
Не съм сигурна...

Но, не  гноясват  раните.

В сърцето.

В кръвта.

Виж само очите –Те са живи,

живи от горчивите сълзи.

Виждат.

Да. Виждат в колко мръсно

и кално е газила,

докато открие истината.Оная,

на която е давала душата си

и после като нещастно

врабче...гладно и тъжно

по време на  зима –е броила

трохите-

да стигнат до другата

пролет.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??