ИЗЛЪЖИ Я! ТЯ ЩЕ СИ ТРЪГНЕ...
От нея не остана нищо.
Само сянка.
Скитница,която
броди нощем.
Дъхът и спира.
Влиза, рови.
Дълбае в миналото.
От тишината вътре
оглушва. Ръцете -пипала
не спират...
Търсят спомени забравени.
Неказани мисли.
Тя беше в мен.Сега е в теб.
Излъжи я.Че някога си
обичал.Не друга . Точно
нея си обичал.
Тя ще си тръгне.
Ще зараснат следите
от острите нокти. Трябва
да зараснат...
Само веднъж и кажи- че
си я обичал.Тя е послушна.
Ще си тръгне. Аз я излъгах.
Няма я вече.
Навярно повярва.
Не съм сигурна...
Но, не гноясват раните.
В сърцето.
В кръвта.
Виж само очите –Те са живи,
живи от горчивите сълзи.
Виждат.
Да. Виждат в колко мръсно
и кално е газила,
докато открие истината.Оная,
на която е давала душата си
и после като нещастно
врабче...гладно и тъжно
по време на зима –е броила
трохите-
да стигнат до другата
пролет.
© Веска Алексиева All rights reserved.
