svetlitschka (СК)
530 4721
12 мая 2020 г., 08:48  

Измамен усет 

  Поэзия
505 4 9

Настояваш да вкусиш греха,

но съсипващ е грешният порив.

Всепроникващ до вой, на страха

се надига шуптящият позив.

 

И измамна е всяка сълза

в споделената с лъст променада.

По гръбнака вина запълзя,

в пулса се долови изненада.

 

Недоказан, остана в ума

усетът, че светът заслужава

да ти диша доволен праха,

екзалтиран да го поучаваш.

 

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Иржи, Пепи! Искаше ми се да разчопля няколко гнойни рани в гостоприемните за греха души и затова не дадох конкретика. И по възможност да не размахвам поучително пръст, защото не вярвам в поученията, най-много да постигна обратен ефект. Моята бабка беше пострадала фатално от небрежността на такава объркана душа и беше загубила любовта на живота си заради чужди недомислици. Да се надяваме, че ще стигна с добро до дрогирания, настаняващ се зад волана, до родителя, заради чиито хазартни страсти гладуват децата, до крадеца, късно осъзнал, че възмездието се забавя, но не забравя, до...., до...., до.... Надеждата умира последна.
  • Много дълбокомислено, и мн хубав стих!
  • Казват "колко по-неразбрано, толкова по-гениално"... Сигурно е така, добро е усещането, че има чувства...Но да се изживяват, каквито и да са!
  • Благодаря, Гавраил! Разсъждавам на глас, но дали не е глас в пустиня?
  • Поздрав и от мен за хубавия стих.
  • Радвам се, че го хареса, Ангелче. ☺
    Благодаря ви за прочита.
  • Имах предвид темите, но благодаря за въпроса. Променада е разходка или място за разходка.🙄
  • Напъплиха ни пак трудносмилаемите мислички, както видях и при теб.
  • Хубаво.
Предложения
: ??:??