Измамен усет

Поэзия

762 4 9

Настояваш да вкусиш греха,

но съсипващ е грешният порив.

Всепроникващ до вой, на страха

се надига шуптящият позив.

И измамна е всяка сълза

в споделената с лъст променада.

По гръбнака вина запълзя,

в пулса се долови изненада.

Недоказан, остана в ума

усетът, че светът заслужава

да ти диша доволен праха,

екзалтиран да го поучаваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

Благодаря ви, Иржи, Пепи! Искаше ми се да разчопля няколко гнойни рани в гостоприемните за греха души и затова не дадох конкретика. И по възможност да не размахвам поучително пръст, защото не вярвам в поученията, най-много да постигна обратен ефект. Моята бабка беше пострадала фатално от небрежността на такава объркана душа и беше загубила любовта на живота си заради чужди недомислици. Да се надяваме, че ще стигна с добро до дрогирания, настаняващ се зад волана, до родителя, заради чиито хазартни страсти гладуват децата, до крадеца, късно осъзнал, че възмездието се забавя, но не забравя, до...., до...., до.... Надеждата умира последна.

2020-05-17T19:16:44+03:00
palenka (П Антонова)

Много дълбокомислено, и мн хубав стих!

2020-05-17T18:36:19+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Казват "колко по-неразбрано, толкова по-гениално"... Сигурно е така, добро е усещането, че има чувства...Но да се изживяват, каквито и да са!

2020-05-17T18:32:46+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря, Гавраил! Разсъждавам на глас, но дали не е глас в пустиня?

2020-05-15T08:31:39+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Поздрав и от мен за хубавия стих.

2020-05-15T07:24:53+03:00