12.05.2020 г., 8:48  

Измамен усет

763 4 9

Настояваш да вкусиш греха,

но съсипващ е грешният порив.

Всепроникващ до вой, на страха

се надига шуптящият позив.

 

И измамна е всяка сълза

в споделената с лъст променада.

По гръбнака вина запълзя,

в пулса се долови изненада.

 

Недоказан, остана в ума

усетът, че светът заслужава

да ти диша доволен праха,

екзалтиран да го поучаваш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Иржи, Пепи! Искаше ми се да разчопля няколко гнойни рани в гостоприемните за греха души и затова не дадох конкретика. И по възможност да не размахвам поучително пръст, защото не вярвам в поученията, най-много да постигна обратен ефект. Моята бабка беше пострадала фатално от небрежността на такава объркана душа и беше загубила любовта на живота си заради чужди недомислици. Да се надяваме, че ще стигна с добро до дрогирания, настаняващ се зад волана, до родителя, заради чиито хазартни страсти гладуват децата, до крадеца, късно осъзнал, че възмездието се забавя, но не забравя, до...., до...., до.... Надеждата умира последна.
  • Много дълбокомислено, и мн хубав стих!
  • Казват "колко по-неразбрано, толкова по-гениално"... Сигурно е така, добро е усещането, че има чувства...Но да се изживяват, каквито и да са!
  • Благодаря, Гавраил! Разсъждавам на глас, но дали не е глас в пустиня?
  • Поздрав и от мен за хубавия стих.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....