Измислен 2 (на този, който беше, но не исках да бъдеш)
Измислен 2 (на този, който беше, но не исках да бъдеш)
Аз пиша вдъхновено всеки миг.
Дори със сълзи на очи не спирам
и думите превърнаха се в лик,
във който смисъл винаги намирам.
Но този, в който влюбих се тогава,
се изпари, не искам да го виждам.
Потъна ненадейно във забрава,
дори започнах да го ненавиждам.
Защо сърцето те разлюби?
О, да! Ти безпричинно ме предаде!
Напусна ме и в другата се влюби!
Аз давах ти, а ти какво ми даде?
Но нека не забравяме сега,
ти все пак си си измислен,
а виртуално с мен се подигра.
Помислих малко... може да си истински!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Единствена Все права защищены
