Измислен 2 (на този, който беше, но не исках да бъдеш)
Измислен 2 (на този, който беше, но не исках да бъдеш)
Аз пиша вдъхновено всеки миг.
Дори със сълзи на очи не спирам
и думите превърнаха се в лик,
във който смисъл винаги намирам.
Но този, в който влюбих се тогава,
се изпари, не искам да го виждам.
Потъна ненадейно във забрава,
дори започнах да го ненавиждам.
Защо сърцето те разлюби?
О, да! Ти безпричинно ме предаде!
Напусна ме и в другата се влюби!
Аз давах ти, а ти какво ми даде?
Но нека не забравяме сега,
ти все пак си си измислен,
а виртуално с мен се подигра.
Помислих малко... може да си истински!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
