Измислен свят

28 февр. 2024 г., 22:39

Поэзия » Любовная, Философская

248 1 4

Измислен свят

На А.

В измислен свят душата ми живее,

Защото в истинския просто ден след ден линее.

Умира бавно… в самота,

А бих желал да я спася, понеже ми сал’ една.

В измислен свят душата ми будува,

Защото в истинския спи, но не сънува

Безлични дни и нощи преминават,

Без никаква следа в нея да оставят.

В измислен свят живея ден след ден,

Защото в истинския паднал съм във плен..

На мъка и на болка изживяна,

А трябва, трябва да преборя тая моя рана.

В измислен свят ще продължавам да живея

И дордето дишам ще копнея

Да бъдеш моя и наяве и на сън

Душата си тогава ще освободя за този свят навън.

28.02.2024

Велев1979 (Владимир Велев)

2024-03-01T23:08:46+02:00

Благодаря за поздравите, Петя! Да, така е... Измисляме, за да оцелява е...
Петя_Ап

2024-03-01T23:05:43+02:00

Измисляме си светове, паралелни на реалния,за да може да оцеляваме някак. Поздрави!
Велев1979 (Владимир Велев)

2024-02-29T08:48:31+02:00

Благодаря, Младене! И за отделеното време да прочетеш стихотворението и за това, че си усетил меланхолията в него... Благодаря!
vega666 (Младен Мисана)

2024-02-29T00:07:07+02:00

Стих наситен с фина носталгия. Без нея как се живее, когато имаш душа...?!