27 окт. 2008 г., 13:51

Измислени хора

792 0 2

 Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!

 

Колко ли пъти нас са ни лъгали?
Колко ли пъти, без дори да узнаем...
Колко ли пъти са ни измамвали?
А ние сме вярвали сляпо, до края!

Защо безнаказани всички ни мамят,
защо всеки се мъчи да ни нарани?
Защо винаги с надежди ни хранят,
а накрая само болката остава да гори...

 

Пристъпиш ли границата, обратен път няма!
И надали ще искаш да се върнеш вече там...
Ще обвиеш сърцето си в дебела лава
и ще си останеш завинаги сам...!

Преструвки безброй!
Лицемерие МНОГО...!!!
Лъжи от безсилие
и страх от сълзи... 
Това е животът ни,
но ЗАЩО, ЗА БОГА!?
Кой всичко това позволи...?

 


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доника Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Първо - Добре дошла! Второ (ако ми позволиш), махни многобройните чуденки и въпросителни, думите ти са достатъчно силни и красноречиви. Трето - не позволявай на лъжите и лицемерието да измъчват душата ти. И накрая - силно и искрено пишеш, но още малко ги пипни тези "Измислени хора"
  • ... САМИ!

    А ти - добре си ни дошла!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...