27.10.2008 г., 13:51

Измислени хора

791 0 2

 Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!

 

Колко ли пъти нас са ни лъгали?
Колко ли пъти, без дори да узнаем...
Колко ли пъти са ни измамвали?
А ние сме вярвали сляпо, до края!

Защо безнаказани всички ни мамят,
защо всеки се мъчи да ни нарани?
Защо винаги с надежди ни хранят,
а накрая само болката остава да гори...

 

Пристъпиш ли границата, обратен път няма!
И надали ще искаш да се върнеш вече там...
Ще обвиеш сърцето си в дебела лава
и ще си останеш завинаги сам...!

Преструвки безброй!
Лицемерие МНОГО...!!!
Лъжи от безсилие
и страх от сълзи... 
Това е животът ни,
но ЗАЩО, ЗА БОГА!?
Кой всичко това позволи...?

 


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първо - Добре дошла! Второ (ако ми позволиш), махни многобройните чуденки и въпросителни, думите ти са достатъчно силни и красноречиви. Трето - не позволявай на лъжите и лицемерието да измъчват душата ти. И накрая - силно и искрено пишеш, но още малко ги пипни тези "Измислени хора"
  • ... САМИ!

    А ти - добре си ни дошла!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....