Пари в нозете ми огнено лято -
аз ли вървя, или само сънувам...
млада и дръзка - аз съм, която
пак нестинарски волно лудувам...
тръпне душата в ритъм забравен -
клади разпалвам, жъна искрите...
тичам по път, от мене проправен,
достигам с ръка чак до звездите...
с очи ме изпиваш в летните нощи,
за тебе танцувам в златна жарава..
сънувам, будувам, ликувам - все още
нестинарката в мене жива остава...
От сънища летни спомени няма,
стъпки сред огън път не чертаят...
ако не крачим през лятото двама,
на есен самотни листа ще ридаят...
Р.Д.
© Румяна Димитрова Все права защищены
стъпки сред огън път не чертаят...
ако не крачим през лятото двама,
на есен самотни листа ще ридаят...
Много ми хареса!