Мъката безумна

дълбоко скрила се е в мен,

a душата се надява

да се завърнеш някой ден.

Сърцето лудо бие в моите гърди

и искам да избършеш моите сълзи.

„Ела! Върни се ти..." - крещи сърцето ми,

но знам, че няма смисъл,

защото така си решил.

И ето, отново аз съм тук -

сама, бездомна, уязвима.

Навън силно вали,

а мен жестоко ме боли.

Студените капки бавно се стичат

и много напомнят на моите сълзи.

Но няма какво повече да сторя.

Нямам какво да кажа.

Искам да се върнеш и да ме прегърнеш,

но знам, че искам много.

А луната пълна високо стои и ме гледа,

а тъгата силна отново ме обгръща.

Седнала като дете,

с вперен поглед те следя

и нямам сила да ти кажа „сбогом".

Но дори и да имах,

пак не бих го направила.

Защото те обичам

и на теб във вечност се вричам...