12 сент. 2007 г., 14:16

Изплакан герой

1.2K 0 31
Ще напиша поема - с измислен герой.
Невидян и нечут. Нероден, ала чакан.
Ураганно жадуван сред мисли безброй.
Със бодливи сълзи във безсъници плакан.

Извървян до предела по чувствени мигли,
избродиран без нишки с копринена нежност.
И такъв ще го скрия сред думите бегли.
С многопръстов писец ще го впиша - до вечност.

Ще го търся. Душата си в него съм скрила.
И ще знам, че го имам в мечти нереални.
Сред хартиени рози - с отчаяна сила.
В оригамни сърца... И в следи изначални.

Във безсънна поема той е моят герой.

Даже в стих го описах - единствен и чакан.
Не, не беше поема. Бяха сълзи безброй.

Ураган от мечти... Сън отново... изплакан.


11.09.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...