28 июн. 2009 г., 00:57

Изповед

717 0 6

Господи, защо всеки ден  

аз се старая добър да бъда,

но никой сякаш не иска да ме 

разбере?...


Трябва ли всяка секунда

да бъда онова, което те искат?

Да бъда просто маска, зад която

ще има само болка и сълзи.

Може би това не е за душата ми

тъй волна,

може би не сам и аз

за тези  висини лицемерни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ноно Якимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Същото се питам и аз. И както се пее в една песен "... как да бъда себе си на сила, когато честността е слабост, а лъжата сила?!" Защо трябва да носим постоянно маската и да сме такива каквито другите искат... Поздравления! Много хубав стих.
  • "Може би това не е за душата ми"
    Колко ли пъти аз самата съм си го казвала...
    Което не е, просто не е, не е било и няма да бъде. Не губи доброто в себе си. Нека то те извиси над това, което искат от теб да бъдеш!
    Поздрав!
  • Бъди себе си!
  • Смей се на неразбирането им с уважение към човечеството.
    Променя се този който не подарява доброта,свобода и смеха.
    Да знаеш как да нараниш с нежност, показваща любовта чиста и топла като усещане,погледи,жестове.
    Бъди какъв то си си и се гордей,че което те предава и наранява тежко,не го подаряваш ти с ярост и сила, непознаваща човешката нужда да спасяваш себе си,за да покажеш свободата на този който ще се научи от теб.
  • Как само бръкна в душата ми!
    Точно това чувствам и аз...
    Разбирам те.
    Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...