maistora (Красимир Тенев)
141 4103
28 мая 2010 г., 14:54  

Изповед 

  Поэзия » Строгие формы
2029 1 25

 

     Изповед

 

                            Греховните помисли

                            са задочни грехове.

 

Боже, грешен съм! Прости ми!

Много пъти аз мълвях

името ти без причини*.

Не съзнавах тоя грях.

 

Често неуверен бях.

и разкъсван от съмнения...

На неволи устоях

и на плътски изкушения.

 

Но извърших провинение:

чрез един любовен стих

в мимолетно приключение

мислено се потопих.

 

Грях задочен знам, че имам.**

Боже, моля те, прости ми!

 

-------------------------------------------------------------------------- 

* - (Изх.20:7) “Не споменавай напразно името на Господа...”

** - (Мат.5:28) “... който е пожелал в мислите си, вече е прелюбодействал в сърцето си.”

© Красимир Тенев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Христо, не казвам че нямаме право на мисли, а на порочни мисли. Ще рече призовавам към култура на мислинето. Защото мисълта е енергия, която не може да се унищожи. Тя е първоисточника, който поражда действието - причината за последващото действие. Принципно Бог ни е оставил правото на избор да грешим или не. Но божиите закони, както и човешките, не оправдават неспазването им поради незнание. Нали лир. герой казва :Не съзнавах тоя грях.
    Нужно е искрено разкаяние след осъзнаването.
    Благодаря, Нели!
  • Но извърших провинение:
    чрез един любовен стих
    в мимолетно приключение
    мислено се потопих.

    звучи ми и искрено, и игриво, и... накратко - напълно достойно за прошка, особено на днешния ден .
    Поздравления, Майсторе!
  • Сега го прочетох и майсторе, позволи да не се съглася, че греховните помисли са задочни грехове. Бог ни е дал мисъл, дал ни е право на избор, затова сме хора. Какво става ако нямаме право на избор - действаме първосигнално и ако е грешно това, което вършим, то се извършва в момента на раждането на самата мисъл т.е. като скотовете. Но т.като имаме такова право то възможността греховната помисъл да се превърне в грях е 50 на 50. Самата мисъл не означава действие или бездействие, с което да се предизвика грях, а възможен избор. Поздрави!
  • Остава сам да си простиш. Вярвам, че отдавна ти е простено...
    Поздрав, Краси!
  • Признат грях, половин грях... Поздрав Краси!
  • Всяка изповед, независимо каква, е сакрален дар за Бог, независимо за какво се изповядва сгрешилия...
    Греховете не могат да бъдат измервани.. Те са плод на човешкия морал и чувство за отговорност.Н апознанието на божието слово. Може нещо дребноза другите, за нас да е от голямо значение...
    Красива изповед, Краси! Изчистен стих...в сонетна форма - твоята запазена марка ! за мен беше удоволствие
  • Нежна изповедност на открито и чувствително сърце!
    Прекрасен сонет,Краси!
  • Не разбрах каква е връзката на стиха ми с второто подусловие на въпроса ти, но той ме подсети за друга тема. Кой грях е по-малък?
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=197190
  • Краси,дип не съм съгласна с теб,даже хич!Най не харесвам стерилните,чистички хорица,дето смятат да се изповядват за "гряхчето",а скриват Греха.Кой грях е по-голям:
    1.Поглеждане към чужда булка
    2.Ругаене на просещо дете
  • Ти си знаеш, майсторе
    аз не знам
  • Благодаря Иво, Боби, Arogarn, Нели, Боби! Дано сте прави.
    Якиме, що за наказание би било това?!
  • Прекрасен сонет, Поете!
    Че Бог е Любов и с теб е
    в порочните мисли даже -
    греха ти с любов да накаже.
  • Благодаря на всички прочели!
    Ева, надявам се, не ме осъждаш. Ще дам един хипотетичен пример. Ако предположим, че ме обвиняваш във фарисейщина, макар и по един елегантен, индиректен начин, тогава сама попадаш в положението на фарисея от притчата. Той е бил осъден, защото се е превърнал в съдник на митаря. Бог мрази най-много две неща: гордостта и неблагодарността. Когато молитвите ни бъдат чути трябва да благодарим на Бог. Фарисеят го е сторил, но се е възгордял наред с това. Смирение – на това учи притчата и същевременно напомня: „Не съдете, за да не бъдете съдени.”
  • Простено ти е. Още повече, че ти си Поет, на който всяка дума минава през сърцето и горнилото на съмнението. Думи, на които вярваме. Поздрав, Краси!
  • Кой знай защо си спомних притчата за фарисея и митарякой разбрал,разбрал
  • Допадат ми духовните лица - пишат искрено и с чувственост!
  • Покаянието е път към прошката...
  • Вярвам.
    Благодаря за оптимизма, Ваня!
  • Помислите ни греховни
    за желания любовни,
    знам, че Той ще ни прости -
    вярвай във това и ти! !
  • ... знаех си... Благодаря, Краси за "пречистването"...!
  • Важното е пъво човек сам да се опрости и да не си вменява грехове.
    "Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява..." Римляни 14:22
  • ... прочете те... една грешница... неразкаяна...
    ... и ме терзае въпрос... немимолетен...
  • Простено ще ти е, щом е от любов прегрешение!
  • Ще бъдеш опростен, навярно...
    А си съвършено прав за помислите... но, случват се и такива неща, приятелю!
    Поздрави!

  • Прекрасна изповед!Често ни разпъват в посоки различни грях и любов!
Предложения
: ??:??