Изповед
Приседнал в чашата прозрачна, недопита,
усмихваш се на дългата им черна свита,
говориш си с тишината -
добър другар е самотата.
Краката ти затъват в тиня мръсна
и съхнеш бавно в обич пуста.
Обречен в спомените скиташ
през мрак пропит със болка тичаш.
Таз обич, в черно обгоряла,
в сърцето ти димяща тлее,
изпълва се душата ти с прокоба,
а в ноздрите нахлува злоба;
а погледът угасва и изчезва,
не може дъх да си поемеш
и спомена във теб догаря,
за някогашна обич унизена.
Погубваш се във болката жестока
и там с порока сливаш се в едно,
и спираш всякаква борба,
отдал живота на смъртта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Чакъров Все права защищены
