_dark_soul_ (Стефан Чакъров)
14 5
Jun 24, 2006, 6:21 PM

Изповед 

  Poetry
839 0 4

Приседнал в чашата прозрачна, недопита,
усмихваш се на дългата им черна свита,
говориш си с тишината -
добър другар е самотата.

Краката ти затъват в тиня мръсна
и съхнеш бавно в обич пуста.
Обречен в спомените скиташ
през мрак пропит със болка тичаш.

Таз обич, в черно обгоряла,
в сърцето ти димяща тлее,
изпълва се душата ти с прокоба,
а в ноздрите нахлува злоба;

а погледът угасва и изчезва,
не може дъх да си поемеш
и спомена във теб догаря,
за някогашна обич унизена.

Погубваш се във болката жестока
и там с порока сливаш се в едно,
и спираш всякаква борба,
отдал живота на смъртта!

© Стефан Чакъров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??