5 нояб. 2009 г., 14:36

Изповед 

  Поэзия
574 0 0

                                       Изповед

 

 

Господ гледа, Господ чува всичко! -

казват старите ни баби,

но ще излекува ли един дух

човешките ни смъртни рани?

Приживе всеки грешки прави,

после бавно се завръща, стъпвайки назад

под звука на църковните камбани.

 

 

В очакване на нещо ново, свято,

надеждата си трупа като от птици ято,

не дочакали до есента,

те посрещат своята съдба.

А щом сега в облаците аз летя,

то утре ще съм заровена в пръстта,

едно изгнило тяло, храна за живи твари,

ала се сещайте за мен в миговете преживяни.

 

 

 

 

 Но нека днес да се помоля

да имам сили, Боже, воля

живота си да подредя,

да срещна нея - любовта

и колкото и грешки да направя,

приятелите ми да не забравя.

Да възпитам свойте деца

да бъдат хора със сърца.

Дай ми сили днес да продължа!

 

 

Макар и не по твойте правила,

ще застана горда пред света.

До мене ден и нощ бди,

за хилядите грешки ми прости,

нека нов човек от мен да се роди,

от сега и занапред да имам вяра и късмет!

А дойде ли заветният ми час,

вземи душата ми под твоя власт.

 

 

Сега ти казвам: Бди над мен!

Дано грехът ми да е простен!

 

 

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??